Както всеки нормален човек, така и аз не останах безразлична към случващото се във Франция. Аз съм от групата, която може би го усети най-лично. По-един или друг начин сме от един отбор – този на химикалката. Свободата на словото и себеизявата за мен са нещо свято.

     В плаката „Аз съм Шарли“ има много духовна сила. Разбирам смисъла му и го подкрепям. Но тези ужасни събития ме наведоха отново на едни други мисли, които напоследък си мисля все по-често. Не само за фанатизма и насилието, а и за границите на морала, за уважението към различния и неговото възприятие за света. В тази връзка се чудя редно ли е да се използва нечия светиня за хумор и осмиване, или за подигравка и унизяване? Да, може би понякога трябва да погледнем някои свои дела и през очите на другия, независимо дали приемаме неговото светоусещане или не.

     Всеки обиден има право да реагира и да защити важното за себе си. И тук отново стигаме до въпроса за границите и морала.

   Може би трябва да помислим и за противоположностите, полюсите, които се привличат и отблъскват. Или за дата остри камъка. И може би, случилото се във Франция е просто поредният сблъсък на два различни цивилизационни модела. Най-плашещото е, че това се случа все по-често и по-страшно. И ако погледнем на нещата по-глобално – светът ври и скоро ще изкипи. Ужасно е и ако не се направи нещо бъдещето не е розово, свят на мир и другаруване.

    Убиването е недопустимо. Не може и не бива да бъде решение. Екзекутирането още по-малко. Въпросът „Това, което правят американците в някои мюсюлманските държави по-добро ли е?“ се чува доста често. Не, не е по-добро, но не може да бъде оправдание в случая „Шарли Ебдо“. Този въпрос само показва дълбочината и двупосочността на проблема. Аз те удрям, ти ме удряш, аз те удрям ти ме удряш… аз съм умрял, ти си умрял. По странен път вървим. Ето в това трябва да се съсредоточим –смяна на посоката, която ще помогне да живеем толерантно и мирно. Истината е, че северният и южният полюс могат да съществуват в хармония на планетата без да си пречат и да се променят, но не могат да се слеят.

   Свободата на словото и себеизявата е нещо свещено, което всяко човешко същество получава с раждането си. По-велико от нея е само правото на живот и неприкосновеност. В този смисъл „Ние сме Шарли!“, ние трябва да сме и иракското дете загинало при бомбардировка, и украинския мъж, принуден да остави семейството си и да хване оръжие, и гладуващото африканче… Всички трябва да кажем „Ние сме едно! Ние искаме подобни безумия да спрат!“