Не знам аз ли съм дефектна или светът около мен се поврежда все повече. „Не си за този свят!“ са ми казвали много пъти. Казаха ми го и преди няколко дни.

    Поводът беше следният: вървях си по булевард „Александър Стамболийски“ – голям булевард в центъра на столицата. Гледам срещу мен върви мъж на средна възраст. Носи огромна торба през рамо и вика нещо. В първия момент не чух хубаво. Уличната шумотевица поглъщаше думите му. А когато се срещнахме и чух добре, това което казва, в първия момент реших, че не съм чула правилно. „Парфюми-и-и! Крадени парфюми, продавам! Маркови парфюми, крадени!“  и пак от начало: „Крадени…“. Да, съвсем както трябва си бях чула.

    „Господинът“ повтори много пъти, все така високо и ясно, за да е сигурен, че няма да остане някой, който не е чул и разбрал. Разминахме се (без да си купи изгодно марков краден парфюм!) и всеки продължи по пътя си.

    Не знам кое ме впечатли повече – невъзмутимостта, с която този човек викаше, че продава нещо, което е откраднал или това, че само на мен ми направи впечатление. Все пак случката става в центъра на голям град, при това столица!

    До къде е стигнало обществото ни, щом подобно нещо не прави впечатление на почти никого? Разказах случката на много хора и никой не разбра „какво пък толкова“. Нещо съвсем нормално било. Аз от небето ли падам?

    Ако това е нормално и редно за този свят, то аз наистина не съм за него. Но все си мисля, че не може да е нормално… Или да си търся друг свят?